Опасни умове. Опити върху политическия радикализъм на XXI век

Автор: Светослав Малинов

£14.49

Налично

Точки от тази книга: 435. Точките, могат да бъдат обменени за £0.44 отстъпка!
Желани Желани Желани

Close
Допълнителна информация
Тегло0.319 кг
Издател

ISBN

9789540754017

Година

Автор

Корица

Тегло

0.319

Д-р Светослав Малинов е доцент по история на политическите идеи в катедра „Политология” към Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Специализирал е политическа теория и история на политическата мисъл в Норвегия (1990–1991), Италия (1992), САЩ (1993–1994, 1997) и Великобритания (1995–1996). Автор е на книгите Критика на политическия рационализъм. Изследване върху политическата мисъл на Едмънд Бърк (2003) и Консервативни опити (2010), както и на множество научни публикации в областта на политическата теория и историята на политическите идеи.
От 2002 до 2008 г. е главен редактор на теоретичното списание за политика и култура РАЗУМ. Съставител е на антологиите Консерватизмът (том 1, 1999; том 2, 2000), Модерната демократична идея (2003), Модерната демократична държава (2004), Германската християндемокрация (2006), Политическите партии и демокрацията (2007), Световните религии и демокрацията (2010). Автор е на първите преводи на български език на политическите произведения на класиците Джон Лок (Два трактата за управлението, 1997, Писмо за толерантността, 1998), Едмънд Бърк (Размисли за революцията във Франция, 2000), Френсиз Бейкън (Нова Атлантида, 2008) и Дейвид Хюм (Политически есета, 2014). За преводите си на Джон Лок през 1998 г. и Дейвид Хюм през 2014 г. получава наградата на Съюза на българските преводачи.
Книгата „Опасни умове“ е изследване в областта на историята на политическите идеи и е фокусирана върху шестима радикални европейски мислители – Жозеф дьо Местр (1753–1821), Хуан Доносо Кортес (1809–1853), Артюр дьо Гобино (1816–1882), Хюстън Чембърлейн (1855–1927), Макс Щирнер (1806–1856) и Жорж Сорел (1847–1922). Те никога не са принадлежали към „канона” на политическата теория. Техните опасни умове ни отвеждат до предела на политическото мислене, към който бедната фантазия на „традиционните класици” никога не е смеела да пристъпи.