Животът на господин Дьо Молиер

“Животът на господин Дьо Молиер” (1932-1933) излиза за пръв път едва през 1962 г., след смъртта на своя автор. Жизненият път, съдбата, епохата и героите на френския драматург Жан-Батист Молиер, представени през погледа и с живописното и достоверно перо на неговия руски събрат Михаил Булгаков.
“Срещата” на двама световни творци, живели в различни столетия, но кръвно близки на попрището на литературата и изкуството, ражда своеобразен биографичен роман, наподобяващ пъстро театрално зрелище, низ от сцени с ярък декор и колоритни действащи лица.
Книгата е част от поредицата “Модерна класика”.
***
Михаил Булгаков е роден в Киев на 15 май (3 май стар стил) 1891 година. Той е първото от шест деца в семейството на професор по теология. Семейството му принадлежи към интелектуалния елит на Киев. Булгаков завършва с отличие Медицинския факултет на Киевския университет през 1915 г. Практикува медицина, специализирайки инфекциозни болести, от 1915 до 1919 г. По време на Руската гражданска война той се присъединява към Бялата гвардия. Оказва медицинска помощ на чеченци, кавказци, казаци, руснаци.
След като не успява да емигрира, той се опитва да се приспособи към болшевишкия режим, като през 1921 г. се установява в Москва с намерението да се занимава с литература. Там става писател и се сприятелява с Валентин Катаев, Юрий Олеша, Иля Илф, Евгени Петров, Константин Паустовски. Публикува множество фейлетони и издава първите си прозаични работи, често включващи автобиографични елементи. Пиесите на Булгаков в Московския художествен театър са режисирани от Станиславски и Владимир Немирович-Данченко. Широка известност Булгаков получава през 1926 г. с пиесата „Дните на Турбини“, която става изключително популярна заради отклоняващото се от нормите на доминиращата пропаганда представяне на Гражданската война от гледна точка на градската средна класа.
В края на 20-те години Михаил Булгаков изпада в немилост пред режима, пиесите му се забраняват от цензурата и много от прозаичните му текстове не се издават. През този период той пише своя роман „Майстора и Маргарита“, издаден дълго след смъртта му, който му донася международна известност и днес е смятан за най-значимото му произведение.
Булгаков умира в Москва през 1940 година, на 48 години, от бъбречно заболяване.