Москва не е последната гара

Русия. 50-те години на XX век.

Една млада жена избира пътя на актриса. защото само на сцената може бъде свободна – различна и независима – нещо. което в нейната родина е невъзможно.

Саша живее в страна. където лъжата е държавна политика. всички внимават какво говорят и се пазят от съседите. а в малкото провинциално градче Иваново и в дома им всеки крие някаква тайна. Нейната е най-безобидната – иска да стане актриса.

От малка тя се пита защо всички се преструват. защо не трябва да приказва много и да задава въпроси. Защо никой не иска да говори за баща ѝ и за изчезналия ѝ във Втората световна война вуйчо? Когато решава да замине за столицата. за да се яви на прослушване в театралното училище. тя се противопоставя на майка си и на дядо си – верен до фанатизъм на властта и на Сталин. и не знае. че я очакват още паралелни реалности. С натежало сърце Саша поема към жадуваната Москва. като оставя в Иваново първата си любов Андрей.

Преди да тръгне. тя намира скрития военен дневник на вуйчо си Коля. който е художник. Неговите страници разобличават отвратителното лице на войната. представяна официално само с героичния си образ. Историята на Коля става за Саша мерило за честност. благородство и доброта и я съпътства в театралното училище и след дипломирането ѝ. когато е поканена в Ленинградския театър. Там отново среща Андрей. издигнал се партиен функционер. който обаче не вярва в идеалите. на които служи. Страстен и трагичен. някога той е искал да построи свят. в който няма насилие. жестокост и лъжи. но избира методите на насилника и става едновременно и жертва. и екзекутор. Сърцето му остава отворено само за Саша…

Макар Андрей да продължава да обича Саша. за нея нищо вече не може да бъде такова. за каквото си е мечтала – нито любовта. която е обречена. нито свободата. от която е лишен дори театърът. Тя трябва да продължи по свой път. независимо че той я води към непозната чужда гара…

Саша се сблъсква и с двете паралелни реалности. за които писателката говори в свое интервю:

“В съветска Русия съществуваха две паралелни реалности. В едната реалност реколтата винаги беше най-добрата. щастливи граждани маршируваха на манифестации и благодаряха на Партията за благосъстоянието си и за живота в рая. на който завиждаха всички капиталистически страни. В другата реалност имаше празни рафтове в магазините и комунални апартаменти. в които живееха по няколко семейства с обща кухня и тоалетна. Границите бяха затворени. имаше забранени книги и цензурирани пиеси.”

Роман за изкуството. любовта и свободата на личността при съветския режим.

И за преследването на истината и на мечтите независимо от цената. която всеки трябва да плати…

Историята на Саша от Москва не е последната гара е вдъхновена от живота на актрисата Марина Мальцева – сестра на авторката Елена Горохова.

“По-голямата ми сестра беше известна актриса в Русия през шейсетте и седемдесетте години – споделя писателката. – Детството и съзряването на главната героиня в Москва не е последната гара се основават на нейната история. Сестра ми израсна в Иваново и учи за актриса в най-добрата академия в Москва. също като Саша. След дипломирането си играе в трупата на репертоарния театър в Ленинград. Но сюжетът на романа е художествена измислица.”

***

Елена Горохова също е поела към нова гара. Родена е и е учила в Ленинград. днес Санкт Петербург. Докато изучава английска филология в университета. се запознава и сключва брак с гостуващ американски студент и успява да замине за САЩ. Днес вече е с докторска степен по езиково обучение и преподава лингвистика. английски и руски език в различни колежи и университети. Живее със съпруга си и дъщеря им в Ню Джърси. Автор е на три книги.